Копнежът по светлина и щастие като извор на гняв в стихотворението "Ний"

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят

Образът на везира в поемата "Изворът на белоногата"

"Изворът на Белоногата" най-хубавата поема на българската възрожденска литература. Персонажите, композицията и художествените средства са заимствани от българския фолклор и народни мотиви. Сюжетната основа също е позната любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитавана с цената на саможертвата.

Петко Рачов Славейков - "Изворът на Белоногата" - анализ

ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО - НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Романтичният ореол на древна фолклорна легенда обгръща художественото пространство на Петко-Славейковата поема „Изборът на Белоногата”. Обаятелният образ на красивата българка изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет.

Митовете - древният първоизвор на вълшебните приказки

Думата мит (mythos) е от гръцки произход и означава „слово“, тоест разказан в устна форма сюжет. В него преобладават древни представи за света, близки до невероятното и измисленото. Митовете, според Херодот*, са твърде нереални като

Библията - духовен първоизвор на знания и мъдрост

Библията е универсален източник на човешко знание. Неслучайно е наречена „Книга на книгите". От нея водят началото си духовните пътища в най-новата културна история на човечеството след Античността. Всичко, постигнато от древния езически свят, в Библията намира своето продължение, но във философския контекст на монотеистичните религии на юдаизма и християнството.

Образът на Гергана в “Изворът на белоногата"

Българското достойнство остава завинаги “вградено” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков.

Петко Славейков – „Изворът на Белоногата“ (Анализ)

Поемата „Изворът на Белоногата“ е публикувана за пръв път не в книга, а в периодичния печат. През 1873 г. творбата е отпечатана на страниците на списание „Читалище“, чийто редактор по това време е самият Славейков.

Митовете – първоизвор на приказките

Думата мит е от гръцки произход и означава „предание“ („mythos"). Под мит би трябвало да се разбира разказ-легенда за божества или за божествени същества, в реалността на които човекът е вярвал.

"Изворът на Белоногата" - българската девойка и жена /есе/

"Изворът на Белоногата" е творба, която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е

"Изворът на Белоногата" - образът на Гергана

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на бълг. националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители