„Дон Кихот“ – „Разумната лудост“ като способност за изживяване на света (есе)

„Разумът е даден на човек за да разбере, че не може да се живее само с разум“ (Ерих-Мария Ремарк), защото чувствата, себепознанието са истинска мъдрост, която в очите на обществото често изглежда като лудост. Е, Дон Кихот е свръхлуд дотолкова, че достига висините ма щедростта... Чрез рицарските романи Рицарят на печалния образ се преселва в света на идеите. Заживява в мислите си, обръща

"Домът" и "пътят" в елегичното изживяване на мечтата спомен - "Помниш ли, помниш ли..."

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.