Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

В разказа си “Една българка” Иван Вазов изгражда един изключително сполучлив като творческо дело образ. Неговата главна героиня,  баба Илийца, е така създадена, че ни се струва невъзможно да говори и действа не по начина, както става това в творбата. Неслучайно за едни от читателите на разказа заглавието му означава, че баба Илийца е една обикновена жена, една от многото българки от епохата на Април-ското въстание, а за друг – една селянка, различна от другите, една необикновена, изключителна българка.

Образът на баба Илийца от разказа „Една българка“ е изграден въз основа на една реална случка, която поразява съзнанието на Вазов и го вдъхновява не само да напише своя разказ, но и да обезсмърти своята героиня, въплъщавайки в тази необикновена за епохата си българка своя идеал за родолюбив, човещина и състрадателност. Във всяка отделна част на разказа писателят постепенно

Разказът на Иван Вазов „Една българка” е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни. Героинята в разказа-баба Илийца, е „една българка”, тоест тя

Вазовият разказ „Една българка” смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на робско примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата тя остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг, на своето разбиране за добро. Проблемът дали образът на баба Илийца има

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена.

Разказът „Една българка” от Иван Вазов е посветен на една необикновена за онази епоха жена - баба Илийца от Челопек. В размирното и страшно за българите време след разгрома на Ботевата чета, тя се опитва да спаси един от четниците, водена от своето майчино чувство, родолюбие, искрено изповядвани християнски ценности и желание да стори добро.

Години след написването на разказа „Една българка” Вазов споделя, че първоначалното му заглавие е било „Челопешката гора”, с което е публикуван за пръв път през 1899 г. в списание „Българска сбирка”. Повод за художествено претворяване образа на баба Илийца е едно пътуване до връх Вола във Врачанския Балкан, където

Разказът на Иван Вазов „Една българка” утвърждава достойнствата на една истинс­ка българка, имаща смелостта да ги прояви в условията на робското време. Доброде­телите на баба Илийца - родолюбив, чувс­тво за дълг, състрадание и искрено христи­янско милосърдие, я открояват сред масата на изпоплашените й съселяни.