Трансформиращ преразказ на V глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов от името на Бръчков

Предлагаме ви план с насоки за писане на преразказа и с примерни варианти на части от него. Припомняме, че при задача от този тип трансформиращият преразказ задължително се води от 1 л. ед.ч. (аз-форма). Преразказва се в минало свършено време (като основно) и в минало несвършено (като допълнително), а

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

Трансформиращ преразказ на 2-ра част от разказа "Една българка" от името на баба Илийца - (два варианта)

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.

„Опълченците на Шипка" – Възхвала на подвига в името на България

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

Котаракът в чизми (Трансформиращ преразказ от името на царя)

Един ден  eдин котарак дойде при мен в двореца и ми каза,че ми е донесъл заек направо от заешкото пасбище. Господарят му - Маркиз Дьо Карабас, е поръчал да ми го донесе от негово име. Казах  да му благодари от мое име и да му каже, че неговият дар ме е зарадвал много.

Руслан и Людмила (Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач) - на ученик от VI клас

Главата моли Руслан да бъде великодушен и започва да разказва своята история. Казва му,че всъщност той е за съжаление, защото някога е бил безстрашен юнак, но за беда негов враг се оказва собственият му брат –Черномор. Колкото умно джудже с приказна брада е брат му, толкова е злобен и жесток. От малък му завижда за високия ръст. Освен това Черномор крие необикновени сили в брадата си и е непобедим докато тя е цяла.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо - 2

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.