Много и разнородни послания отправя към читателската аудитория писателят Йордан Йовков чрез драматичния си новелистичен разказ с елементи на повест „Индже". Печатан първоначално в списание „Демократически преглед" през 1926 г., по-късно той е включен в сборника „Старопланински легенди", за да очертае параметрите на героичното.

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, уловил неуловимите неща в живота, писателят разтваря пред читателя нови врати на познанието, докосва най-тънките струни на душата му, потапя го в свят от неповторими образи. Той търси отговор на универсални човешки въпроси, свързани със смисъла на битието

1. Кои мотиви НЕ присъстват в разказа „Индже“? A) злото и добротворството Б) саможертвата и духовното безсмъртие B) просветлението и нравственото прераждане Г) грехът и изкуплението 2. Коя е събитийната кулминация в разказа „Индже“? A) проклятието на умиращия свещеник Б) „подхвърли детето (...) и го перна с ятагана си“ B) изстрелът от пушката на Сяро Барутчията Г) разговорът

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Сюжетът на „Индже“ представя историята на известен кърджалийски главатар, възпят в много песни и предания. Индже е историческа личност, българин, чието кръщелно име най-вероятно е Стоян. Документите за него го представят като наемник при известния кърджалийски главатар Кара Фейзи,

„В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную, и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото…“ Из летописа на поп Йовча