ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ Публичното изказване е аргументативен текст – текст, в който чрез разсъждаване (аргументация) се доказва истинността на лично мнение (теза). Публичното изказване е продиктувано от актуалността на проблема в живота на общността. Говорещият трябва да прецени пред кого говори, какви са очакванията на публиката. Общуването при такава изява е официално

Романът "Железният светилник" интерпретира събитията около освобождението на Македония от турско робство. Понятието история тук се употребява максимално широко. В неговата долна граница стои конкретното разбиране за конкретната съдба на Македония, а в по-високите му точки се разполага цялостната идея

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

За нас, съвременните хора, съществуването на нацията се разбира от само себе си. Откакто на Балканския полуостров са се срещнали придошлите от Изток прабългари с живеещите тук от няколко века славяни и са образували първата българска държава, България я има. И ние с гордост и самочувствие възприемаме себе си като наследници на тази държава, въпреки че в продължение на векове

Може ли историята да гледа към бъдещето? Не е ли тя преди всичко памет за миналото, което служи за основа на националното самосъзнание, давайки на общността знание за нейните корени и за успешно преодолените изпитания? Само че историята не е само знание за миналото. Тя е инструмент за свързване на миналото, настоящето и бъдещето. Защото всичко в нашия живот много бързо

Ако се замислим кога се появява историята като наука, ще останем учудени, че това се случва едва през 18. век – по време на Просвещението. Как така? – ще запитат онези, които познават имената на древните историци. Да, разбира се, има такива „истории“, но каква е била задачата им? Най-красноречивият отговор на този въпрос е дал римският оратор Марк Тулий Цицерон: Историята е истински