Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ Публичното изказване е аргументативен текст – текст, в който чрез разсъждаване (аргументация) се доказва истинността на лично мнение (теза). Публичното изказване е продиктувано от актуалността на проблема в живота на общността. Говорещият трябва да прецени пред кого говори, какви са очакванията на публиката. Общуването при такава изява е официално

Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално има – пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея

Мястото на „Пътешествията на Гъливер“ в културната история Както става очевидно от сравнението между текста на Суифт и тези на Омир и Франсоа Рабле, „Пътешествията на Гъливер“ е книга в традицията на Омировата „Одисея“, както и на големите романи на Новото време - Сервантесовия „Дон Кихот“ и „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Рабле.

Мястото на старозаветното предание в културната история Едва ли има друга история, оказала по-голямо въздействие върху представите на човека за себе си, от старозаветното предание. И тук не говорим само за осъзнатите позовавания на библейската образност в безбройните цитирания, илюстрации

Принципът на взаимопроникване на индивидуално и колективно преминава и в начина, по който стихотворението изгражда образ на света. В този образ се редуват конкретността на хрониката, описваща живота в „настоящето“, и обобщението, съдържащо се в образа на миналото и бъдещето. Миналото, доминирано от неизменния ред – „Така било е и ще бъде“, е символ на онова

С провокативна полемичност Вапцаров противопоставя двете лица на историята: едното - „томовете", „грамади, натрупани през вековете", засекли единствено големите събития, а забравили, пренебрегнали техния творец - човека, който е второто - личното, интимното лице, спотаило в себе си „простата човешка

„Аз присъствах на славата на България“, казва Иван Вазов по повод на боевете при град Сливница на 7 ноември 1885 година. На тази битка той посвещава стихотворението си „Новото гробище над Сливница“. Стихове от тази творба са гравирани на много паметници, най-известният от които е Паметникът на незнайния воин в София. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ Стихотворението „Новото

Мястото на „Евгени Онегин“ в културната история От времето на написването му романът „Евгений Онегин“ влиза трайно в духовния живот както на руснаците, така и на целия свят. За хората в Русия той е наистина произведение, с което те осъзнават живота си

ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА - Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история.