ТЕСТ. Никола Вапцаров, „История“. Литература – 11 клас (Вариант 2)

1. Кое НЕ е вярно за творческата история на „История“? A) Намира се в „Кафявата тетрадка“ от архива на поета, съдържаща текстове от 1939 – 1940 г. Б) Стихотворението „История“ е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“. B) Редакции на някои строфи са запазени в „Карирания бележник“ на Вапцаров. Г) В последния – „Синия бележник „Байер“

ТЕСТ. Никола Вапцаров, „История“. Литература – 11 клас (Вариант 3)

1. Какъв е културният контекст, в който е създадена творбата „История“? A) Появява се през 20-те години на 20. век и се свързва със стремежа към експериментаторство в литературата. Б) Появява се в началото на 30-те години на 20. век, когато възторгът от машините е водеща тема в литературата. B) Появява се в средата на 20. век и противопоставя на урбанизацията връщането към

ТЕСТ. Никола Вапцаров, „История“. Литература – 11 клас (Вариант 1)

1. Кое НЕ е вярно за края на стихотворението? A) Съдържа посланието историята да промени своя език. Б) Съдържа идеята за осъзнатата необходимост от безкрайна борба. B) Съдържа картина на живота, по-хубав от пролетен ден. Г) Съдържа идеята за приемственост между поколенията. Каква е позицията на лирическия говорител в „История“? A) Той е третоличен, обективно представящ

“Железният светилник” – историята на рода и съдбата на отделния човек

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

„Железният светилник” – историята на рода и съдбата на отделния човек

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

„Андрешко“ – творческа история, жанр, сюжет, композиция

Разказът „Андрешко“ е сред най-обсъжданите Елин-Пелинови творби, написана през 1903 година и отпечатан в списание „Просвета“. На следващата 1904 година е включен в сборника „Разкази“, том 1. Повод за написването му е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебния пристав да отиде при селянина, когото търсел.

Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.

„История славянобългарска“ неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем, но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплъщава идеята на своя създател да възкреси чрез нея духа на българския народ, неговото самочувствие и достойнство. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монах

Паисий Хилендарски - "История славянобългарска"

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка - заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края

Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“ (Анализ)

Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения.

Анализ на трагичната история на повестта "Гераците"

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда