1. Какъв е културният контекст, в който е създадена творбата „История“? A) Появява се през 20-те години на 20. век и се свързва със стремежа към експериментаторство в литературата. Б) Появява се в началото на 30-те години на 20. век, когато възторгът от машините е водеща тема в литературата. B) Появява се в средата на 20. век и противопоставя на урбанизацията връщането към

1. Кое НЕ е вярно за края на стихотворението? A) Съдържа посланието историята да промени своя език. Б) Съдържа идеята за осъзнатата необходимост от безкрайна борба. B) Съдържа картина на живота, по-хубав от пролетен ден. Г) Съдържа идеята за приемственост между поколенията. Каква е позицията на лирическия говорител в „История“? A) Той е третоличен, обективно представящ

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

Разказът „Андрешко“ е сред най-обсъжданите Елин-Пелинови творби, написана през 1903 година и отпечатан в списание „Просвета“. На следващата 1904 година е включен в сборника „Разкази“, том 1. Повод за написването му е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебния пристав да отиде при селянина, когото търсел.

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка - заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края

Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда

Плод на индивидуалността, личността на Вапцаров е резултат и на факторите семейна среда, време и традиция. В политическите дела на автора проличава непокорството на неговия баща – македонски войвода, по-късно високопоставен държавен служител, запазил обаче харамийската си юначност дори в отношенията с Кобургите. Но биографично-ценностната матрица се оказва

Възраждането е епоха на родово и национално съзряване на българския дух. Паисий Хилендарски дава първия могъщ пулс в тази насока със своята уникална творба „История славянобългарска”, появила се през 1762 г. Авторът споделя с болка и загриженост побода за написването на първия книжовен труд с възрожденски характер: