Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в е. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София. През 1900 г. семейството се премества в Добруджа, където Йовков работи като селски учител. От 1902 до 1904 г. учи в школата за запасни офицери в София. За известно време е студент в Юридическия факултет на Софийския университет, без да успее да

Трудно е да се определи коя от „сестрите” е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра”. И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата.

Централна героиня от разказа “Албена” (1927) и драмата “Албена” (1928) на българския писател Йордан Йовков. В селото Албена е най-красивата жена – всички мъже гледат по нея, жените й завиждат. Но е омъжена за Куцар – уродливия, притежаващ извънредна сила помощник на мелничаря Нягул.

Йордан Йовков (1880 – 1937) е един от най-талантливите майстори на разказа в нашата литература, а произведенията му са сред най-превежданите български творби на чужди езици. Роден е в подножието на Стара планина в с. Жеравна. Живописната красота на Балкана, преданията и легендите, разправяни от жеравненци, народните песни за хайдути и разбойници

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Разказът „По жицата“ е публикуван за пръв път в периодичния печат. В края на 1927 г. той се появява на литературната страница на вестник „Зора“, а на следващата година авторът го включва в сборника „Вечери в Антимовския хан“. Сам Йовков споделя какъв е поводът за написването му: случайно прочел във вестниците за случка

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство, с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата“. Той носи у себе си едни от основните християнски добродетели – състрадание, отзивчивост, доброта.

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е същевременно от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност, към тайните на психологията, към силата на страстите и емоционалността и така постигат общочовешко и непреходно звучене