Страдание и състрадание - ("По жицата" - Йордан Йовков)

В разказа “По жицата” Йордан Йовков е дал израз на някои от най-светлите християнски добродетели - любов към ближния, милост, доброта. Чрез образите на няколко обикновени хора от народа - Моканина, Гунчо, жена му и болната им дъщеря - авторът внушава идеята за дълбокото родство между хората с щедри

Образът на човека в творчеството на Йордан Йовков

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази. То е разкрито в два плана – като красота от естетически и от нравствен тип. Независимо дали се проявява като пластическа (материална) или като духовна даденост, тя е умиротворяваща сила, способна да помири Йовковия човек със себе си и със света. Нейни носители са два типа герои – обаятелни грешници и Христови праведници.

"Бяла лястовичка... Има ли я?" - (Йордан Йовков - „По жицата")

Думите на Моканина: „Бяла лястовичка... Има ли я?", от Йовковия разказ „По жицата" разкриват зародилата се в сърцето му надежда, че ще има лек за болката на Гунчо и семейството му. Кратки по своето съдържание, двете въпросителни изречения носят и колебанието, обхванало човешката душа, и желанието да съществува някакво чудо, което да възстанови нарушената хармония в света.

Съдбата на Нонка в „По жицата“ от Йордан Йовков

В една от малкото си пестеливи изповеди пред проф. Спиридон Казанджиев Йовков разкрива предисторията на разказа „По жицата". Веднъж, при редовния преглед на хрониката в утринния вестник, той прочита, че някъде из Казанлъшко се появила носеща изцеление според поверието бяла лястовичка и че хората от селата в оня край се втурвали да я търсят.

В търсене на бялата лястовица - (Йордан Йовков - „По жицата")

Йордан Йовков е разказвач – мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието. Те често грешат, като всеки земен, но след това страдат, осъзнават своето падение и чрез сълзите или усмивката показват, че мъката ги е направила вече по-благородни, нравствено извисени.

Благородната лъжа на Моканина - (Йордан Йовков - „По жицата")

„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за спотаената болка и съпричастието към нея. Авторът внушава идеята, че няма по-благородна постъпка от тази да се помогне на човек, изпаднал в беда, да се прояви разбиране и съчувствие към неговите страдания, да му се вдъхне вяра и надежда.

Нравствената красота на Гунчо - (Йордан Йовков - „По жицата")

Йовковите произведения са дълбоки нравствени послания към читателя. Те утвърждават вярата в хуманното. В разказа „По жицата” има много мъка, но и една светла надежда в доброто. Неговата нравствена светлина е определяща при изграждане образите на Гунчо и Моканина. Бедността и страданието на Гунчо го извисяват.

Смисълът на благородната лъжа - (Йордан Йовков - „По жицата")

В своя разказ „По жицата” Йордан Йов­ков пресъздава мотива за човешкото страда­ние чрез съдбата на Гунчо и неговото семейс­тво. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрай­ните добруджански пътища, водени от на­деждата да намерят бялата лястовичка, която ще излекува болната им дъщеря.

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите. Ето защо творчеството на Йовков се превръща в песен за човека от народа, писателят го вижда като носител на всички нравствени ценности.

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите. Ето защо творчеството на Йовков се превръща в песен за човека от народа, писателят го вижда като носител на всички нравствени ценности. Той се възхищава от способността му да съхранява