Вечери в Антимовския хан - Йордан Йовков

Дрямката на Калмука Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища. И есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към Балчишката скеля и към водениците в Ватова,

Чифликът край границата - Йордан Йовков

Нона, дъщерята на исьоренския чифликчия, излезе от градината на хотела, гдето беше приказвала досега с пограничния офицер Галчев и с началника на пощенската станция Милчевски, и дойде при кабриолета си, спрян отвън до оградата.

Сутрин при изгрев слънце - Йордан Йовков

Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна. Също такава червена светлина гори

Старопланински легенди - Йордан Йовков

* Шибил   * Кошута   * Най-вярната стража   * Божура   * Юнашки глави   * Постолови воденици   * Индже   * Овчарова жалба   * През чумавото   * На Игликина поляна

Вълкадин говори с бога - Йордан Йовков

Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито, а на изток през плувналия прах се показа, червен, месецът.

Тест №19 по литература - Йордан Йовков

1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”;

Василена и господарят - Йордан Йовков

Щом Захария влезе у Галункини, още при вратата той се спря да си поотдъхне, като че беше се спасил от нещо. И тозчас лицето му светна и стана таквоз, каквото си беше: весело, безгрижно. Вън той трябваше да се преструва, да върви като болен, да не се засмее, да е замислен:

Песента на колелетата - Йордан Йовков

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле.

"Песента на Солвейг" - Йордан Йовков

Присъствието на войната се долавя и в разказа "Песента на Солвейг". Писателят отново е далеч от военните действия, но това не намалява силата на разказа. Тук Йовков се спира върху отражението, което войната има върху онези, които не са преки участници в нея. 

Сватбата на Василена - Йордан Йовков

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?     Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тях беше и Васил с чича Митуша и с Петра овчаря. Всички гледаха подир двама конника, които препускаха отпред по поляната и се отдалечаваха от чифлика.