Шутият вол - Йордан Йовков

Докато чичо Митуш и Аго се хранеха отвън на сундурмата, наблизо, на пет-шест крачки от тях, беше застанал Комура — един едър, кокалест вол, наполовина черен, наполовина сив. Той беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяха малки, затуй изглеждаше

Разказите на Йордан Йовков за матура

Йордан Йовков(1880-1937) „Песента на колелетата”(1924г.): Жанр: разказ. Принадлежи на сб.”Песента на колелетата”. Тема: доброто и красивото като основни ценности, които могат да осмислят човешкия живот и да направят хората щастливи. Герои: Сали Яшар, Шакире, Джапар.

Нощен гост - Йордан Йовков

Беше рано, един-два часа, докато съмне Чичо Митуш и Митко влязоха в големия агъл, дето бяха овцете, но ннщо не можеше да се види. Малко по малко очите им свикнаха на тъмнината: покрай плетищата, прислонени надлъж една до друга или насъбрани на купчини сред агъла

Едно време - Йордан Йовков

Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия при хаджи Петра, беше дошел, както правеше сегиз-тогиз, да се види с чича Митуша. Те си поприказваха доста време (с Медара не можеше да се говори за друго, освен за коне и за хергели), след туй чичо Митуш отиде да види

Първескиня - Йордан Йовков

Марин измъкна от руклата едно късо, по-гладко и по-тънко дърво и колкото да не е с голи ръце, мушна го под мишницата си. Двамата с Ерофима те излязоха от чифлика. Всеки държеше в ръцете си по комат хляб, който Галунка им беше дала, и както вървяха, поотчупваха си и ядяха.

Другоселец - Йордан Йовков

Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 2)

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 3)

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.

Вълчицата - Йордан Йовков

Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по рано тя се беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване, или, за да не обръща внимание

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 1)

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо...