На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата тичаха жени да гледат и тъй като бяха наскачали, както работеха,

Калуда, циганката, продаваше дребни неща, които повече и служеха да прикрива с тях просията си: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, врътена. Всичко това се продаваше мъчно, жените се пазаряха, даваха малко, а някои и съвсем не купуваха.

На една вечеринка, в късните часове на нощта, когато веселието достига най-неудържимите си и буйни пориви, млади хора запяха една позната песен — хубавата песен на Пирин. Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън

„В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную, и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото…“ Из летописа на поп Йовча

Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва? Шибил малко се грижеше за това. Той бързаше и мислеше за друго.

1. От кой разказ е цитатът? Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа.

1. Разказът „Песента на колелетата“ на Йовков е написан през 1926 г. и е включен в сборника: А) „Вечери в Антимовския хан“ Б) „Старопланински легенди“ В) „Последна радост“ Г) „Разкази“ I том 2. Разказът „Песента на колелетата“ започва с описание на влюбения Джапар. А) Вярно Б) Грешно 3. Синовете на Сали Яшар са починали, а дъщеря му е омъжена далеч от него. А) Вярно Б) Грешно

Йордан Йовков е един от „майсторите на разказа“ в българската литература. В неговите произведения преобладават темите за силната личност, за прекрасното в човешката душа, за любовта и красотата, за разрухата, която носи войната.

Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна в семейство на скотовъдци и земеделци. Първоначално образование получава в родното си село и в Котел, а гимназия завършва в София. През 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му слага край на неговото следване. Учителства из добруджанските

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна. Там той прекарва детството и първите си ученически години. По-късно живее в София, където завършва гимназиално образование през 1900 г. Още като ученик Йовков проявява интерес към писане. Учителят му по литература, поетът Иван Грозев, открива неговия талант и му предрича бъдеще на голям писател.