Въпреки че Йовков  безспорно осмисля войната като човешка трагедия в разказите си, не може да бъде отречена и многостранността на нейната интерпретация. Темата е свързана в чувствителността към красивото.

Прочетете текста и изпълнете задачи от 1. до 8. Някой от студентите почнаха да се сещат накъде бие Бай Ганьо и чакаха от минута на минута да си открие картите. Само екзалтираният студент се отнесе съчувствено към думите му и сподели явно неговото възмущение от негостоприемството на чужденците.

Лястовичката и змията са често срещани образи-символи в митологичните и религиозни представи на много народи, в техните приказки, песни и предания. Според българските народни вярвания, змията е символ на земното, на *хтоничното  начало и отношението към нея е твърде противоречиво и двойствено.

Характерно за художествения почерк на Йовков е да се вглежда не толкова в социалните предпоставки, определящи една или друга случка в живота на героите му, колкото да търси чисто човешките и нравствени мотиви за събитието или за поведението на героя.

Мъдър и красив е творческият свят на Йовков. Търсенето на абсолютното добро, като нравствена категория на човека превръща неговите герои в мечтатели и чудаци. За тези съзерцателни меки и по природа добри хора винаги има един друг свят, в който те се взират със скрит копнеж.

Действително преживяното е в основата на Йовковото творчество. След като прочита във вестникарските хроники за появилата се в Казанлъшко бяла лястовица, писателят написва един от своите най-хубави разкази - „По жицата”. Човешката мъка, хуманизмът и състраданието са водещи мотиви в сюжетното действие на творбата.

Красотата във всички нейни форми неизменно присъства в разказите на Йовков, в копнежите, стремленията и мечтите на неговите герои. Красотата физическа и духовна, красотата в труда и човешките взаимоотношения. Тази красота при Йовков извира от самото сърце на изстрадалата българска земя

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, уловил неуловимите неща в живота, писателят разтваря пред читателя нови врати на познанието, докосва най-тънките струни на душата му, потапя го в свят от неповторими образи. Той търси отговор на универсални човешки въпроси, свързани със смисъла на битието

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, писателят разтваря пред читателя нови страници от познанието за човека. Творбите му ни въвеждат в един свят от неповторими образи и преживявания, доказващи силата на вярата, надеждата и любовта в човешките взаимоотношения.

Трудно е да се определи коя от „сестрите" е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра". И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата.