„По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков то свързва със

Казват, че има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Йордан Йовков. Всякога, когато чете неговите творби, читателят е грабнат от чувството за величието на този автор, привличат го неговите герои, които носят такова силно физическо излъчване и духовна мощ, благородни помисли и действия.

Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място, където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900); Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 година се преселва в с. Долен извор. Завършва ШЗО в Княжево (1902 – 1904), като по време на обучението си побликува първата си творба

Всеки с името си   * Сватбата на Василена   * Борба до смърт   * Скитник   * Един срещу трима   * По-малката сестра   * Гълъбът на прозореца   * Младите господари   * Вълчицата   * Шутият вол   * Василена и господарят   * Бялата алаша   * Нощен гост  

В своите разкази Йордан Йовков разкрива многоликия живот на българина, неговия трудов делник и светлия празничен миг на отдих. Представил различни човешки съдби, писателят споделя с читателя искреното си желание да открива красотата във взаимоотношенията между хората.

СЮЖЕТЪТ НА РАЗКАЗА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО В сюжета на разказа „Песента на колелетата“ се случват много неща, които бихме могли да определим като събития, т.е. такива действия, които променят заварения ред на живота. Най-напред Сали Яшар е млад и беден ковач, който обаче се чувства щастлив, защото има млада и хубава жена и три прекрасни деца – двама синове

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна, което по-късно ще го вдъхнови да създаде сборника с разкази „Старопланински легенди“. Там получава основно образование, а през 1900 г. завършва гимназия в София. Поетът Иван Грозев е негов учител по литература и след като прочита

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим” на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в е. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София. През 1900 г. семейството се премества в Добруджа, където Йовков работи като селски учител. От 1902 до 1904 г. учи в школата за запасни офицери в София. За известно време е студент в Юридическия факултет на Софийския университет, без да успее да