МИНАЛОТО И ПАМЕТТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ Миналото и паметта заемат централно място в творчеството на Йордан Радичков, откроявайки се още в ранните му разкази от сборника „Свирепо настроение“ (1965). В тях оживяват митове, легенди и библейски сюжети, интерпретирани през уникалната призма на писателя. Според Радичков митологичните разкази не са просто архиви на човешката култура, а активни участници в съвременното съществуване: „Митовете ни

В една от малкото си пестеливи изповеди пред проф. Спиридон Казанджиев Йовков разкрива предисторията на разказа „По жицата". Веднъж, при редовния преглед на хрониката в утринния вестник, той прочита, че някъде из Казанлъшко се появила носеща изцеление според поверието бяла лястовичка и че хората от селата в оня край се втурвали да я търсят. Вместо китната Розова долина обаче, в съзнанието му изплува безводната полска шир на Добруджа и познатите му бедни каруци на странстващите

Думите на Моканина: „Бяла лястовичка... Има ли я?", от Йовковия разказ „По жицата" разкриват зародилата се в сърцето му надежда, че ще има лек за болката на Гунчо и семейството му. Кратки по своето съдържание, двете въпросителни изречения носят и колебанието, обхванало човешката душа, и желанието да съществува някакво чудо, което да възстанови нарушената хармония в света. По отношение съществуването на бялата птица, изказванията на Моканина са твърде противоречиви. Той се сблъсква

Разказът „Нежната спирала" отразява откъсването на съвременния човек от природата, но и неговото трудно завръщане към съвършенство¬то на заобикалящия го свят и откриване на мястото му в него. „Нежната спирала" изразява тревога¬та на писателя, който сред малцината наши съвременници умее да разчете тайнствения език на природата и чрез митологично-фолклорните представи и осо­бен лиризъм да предаде послани­ята й. Аз-повествованието да­ва възможност за индивидуално, дори лирическо-

В своя разказ „По жицата” Йордан Йов­ков пресъздава мотива за човешкото страда­ние чрез съдбата на Гунчо и неговото семейс­тво. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрай­ните добруджански пътища, водени от на­деждата да намерят бялата лястовичка, която ще излекува болната им дъщеря. Случай­ността ги отвежда при Петър Моканина - човек отзивчив и с благородно сърце. Това е и началото на Йовковия разказ. Разбирайки за нещастието, сполетяло Гунчовото семейс­тво

Йовковите произведения са дълбоки нравствени послания към читателя. Те утвърждават вярата в хуманното. В разказа „По жицата” има много мъка, но и една светла надежда в доброто. Неговата нравствена светлина е определяща при изграждане образите на Гунчо и Моканина. Бедността и страданието на Гунчо го извисяват. Чрез неговия образ, както и чрез образа на Моканина, Йовков внушава мисълта за благородството и душевната щедрост на обикновените хора от народа. Бащината

„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за спотаената болка и съпричастието към нея. Авторът внушава идеята, че няма по-благородна постъпка от тази да се помогне на човек, изпаднал в беда, да се прояви разбиране и съчувствие към неговите страдания, да му се вдъхне вяра и надежда. При случайната среща на Петър Моканина с Гунчо и болната му дъщеря Йовковият герой извървява пътя от истината към своята благородна лъжа, потвърждавайки, че е видял бялата лястовица. Този добродушен и

Йордан Йовков е разказвач – мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието. Те често грешат, като всеки земен, но след това страдат, осъзнават своето падение и чрез сълзите или усмивката показват, че мъката ги е направила вече по-благородни, нравствено извисени. “По жицата” е разказ за мъката, която е дълбока и безкрайна като звездното небе, като големия Космос. От бедност и болести измират две-три деца от Гунчовото

1. „Косачи” е разказ, написан от: а. Иван Вазов б. Елин Пелин в. Йордан Йовков г. Николай Хайтов 2. На кой от героите в разказа „Косачи” принадлежат думите: „ Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимавка на дядо поп?......Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?”: а. Лазо б. Стамо в. Благолаж г. на друг селянин 3. С кой израз бихте допълнили изречението „Пейзажът в разказите на Елин Пелин е реалистичен, но и ……..”

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО За разлика от повечето къси разкази, чийто сюжет се изгражда около някакво събитие, променило съществуващия до момента ред на живота, в „Нежната спирала“ такава промяна като че ли няма. Повествователят подробно ни запознава със спомена си за едно връщане от лов през мразовит зимен ден – къде е било това, как са пътували, колко души са били в шейната, как са седели, какъв е бил пейзажът наоколо... Единственото произшествие, което малко