1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”;

Щом Захария влезе у Галункини, още при вратата той се спря да си поотдъхне, като че беше се спасил от нещо. И тозчас лицето му светна и стана таквоз, каквото си беше: весело, безгрижно. Вън той трябваше да се преструва, да върви като болен, да не се засмее, да е замислен:

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле.

Присъствието на войната се долавя и в разказа "Песента на Солвейг". Писателят отново е далеч от военните действия, но това не намалява силата на разказа. Тук Йовков се спира върху отражението, което войната има върху онези, които не са преки участници в нея. 

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?     Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тях беше и Васил с чича Митуша и с Петра овчаря. Всички гледаха подир двама конника, които препускаха отпред по поляната и се отдалечаваха от чифлика.

С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма пред господарската къща. Голямо дърво — черен дебел дънер, черни дебели клони, нагърчени, извити, а над тях, на купчини, на купчини, изрядко, както е

СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Събитието, върху което и изграден сюжетът в разказа „Албена“, е почерпан от преки наблюдения на автора. Млада и хубава жена е омъжена за неподходящ мъж. Недоволна от положението си, търсеща истинска любов, тя започва връзка с майстора на селската мелница. Скоро двамата любовници стигат до идеята да убият съпруга.

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Сюжетът на „Индже“ представя историята на известен кърджалийски главатар, възпят в много песни и предания. Индже е историческа личност, българин, чието кръщелно име най-вероятно е Стоян. Документите за него го представят като наемник при известния кърджалийски главатар Кара Фейзи,

Ония, които не са имали щастието или простата възможност да видят поне веднъж в живота си море или граница, всякога таят в душата си неясни предчувствия за нещо загадъчно и странно. И може би те не се лъжат. Защото човек, застанал на скалистия

Васил беше докарал от пазаря две млади кобилки. Отвързаха ги от каруцата и ги пуснаха в харманя, празен по това време и обграден с висок дувар. И двете кобилки бяха още неопитомени, току-що хванати с ласо от стадото им, навикнали на свобода, диви.