"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 2)

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 3)

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.

Вълчицата - Йордан Йовков

Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по рано тя се беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване, или, за да не обръща внимание

"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 1)

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо...

"Серафим" - Йордан Йовков /анализ на разказа/

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят.

На стража - Йордан Йовков

Като се събуди през нощта, Малинчев се огледа наоколо си и не разбра нито де е, нито какво става с него. Как беше попаднал тука? Какви са тия високи каменни стени, тия надвиснали сводове, тая тъмнина като в подземие? Накъдето и да погледнеше,

Призракът - Йордан Йовков

Всяка голяма епична борба създава една популярна любима фигура, която събира усилията и подвизите на цял народ, на цяла епоха. Създава един безимен герой, който с очарованието на мит живее повече в песните и легендите, отколкото в сухите

По жицата - Йордан Йовков

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина по червения елек се познаваше,

Нов огън - Йордан Йовков

 „Где съм виждала тоз човек? Где“ — питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин — а той наистина беше един особен, чудноват човек, — с когото говореше Марин.     — Марине, какво казва? — попита Галунка.

Магията на Йордан Радичков

Съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков е един от най-надарените творци на българската литература. Той е и най-превежданият наш автор в чужбина. Всичко, излязло изпод неговото перо, излъчва магията на непосредствено поднесена мъдрост.