Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, писателят разтваря пред читателя нови страници от познанието за човека. Творбите му ни въвеждат в един свят от неповторими образи и преживявания, доказващи силата на вярата, надеждата и любовта в човешките взаимоотношения. Добър пример в този смисъл е разказът „По жицата”. Пътят към надеждата винаги е бил дълъг и труден. Още древните гърци са прозрели тази истина и са

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, уловил неуловимите неща в живота, писателят разтваря пред читателя нови врати на познанието, докосва най-тънките струни на душата му, потапя го в свят от неповторими образи. Той търси отговор на универсални човешки въпроси, свързани със смисъла на битието, силата на любовта, доброто и злото, греха и възмездието. Идеята за облагородяващото въздействие на любовта и красотата и

Трудно е да се определи коя от „сестрите" е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра". И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата. А това означава душевна чистота, която е несъвместима с мисълта за смъртта. Показателно е описани¬ето, когато кобилките са затворени в отделен обор, поради съмнението, че „са болни от сап“. Този детайл е особено въздействащ.

Разказът „Песента на колелетата“ е смятан за едно от най-вдъхновяващите творения в прозата на Йордан Йовков, защото обединява темите за добротата, човешкото страдание, всеотдайния труд и красотата, която преобразява живота. Чрез образа на главния герой – майстора Сали Яшар, Йовков изгражда философска притча за истинската стойност на сътвореното от човешката ръка и душа. СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ Сюжетът се развива в селото Али Анифе, където Сали Яшар е спечелил завидна слава

„По жицата" е разказ за човешкото страдание и състрадание, за нещастието на човека и милосърдието, за злото и доброто в живота. Йордан Йовков навлиза в най-дълбоките пластове на човешката душа, като разкрива сложни душевни преживявания и вълнения. Още в самото начало на творбата Йовков ни прави съпричастни със страданието на Гунчовото семейство. Чрез художествени детайли писателят разкрива мъчителното душевно състояние на своя герой, породено от „някаква беда", както преценява

В разказа “По жицата” Йордан Йовков е дал израз на някои от най-светлите християнски добродетели - любов към ближния, милост, доброта. Чрез образите на няколко обикновени хора от народа - Моканина, Гунчо, жена му и болната им дъщеря - авторът внушава идеята за дълбокото родство между хората с щедри сърца, за близостта между всички онези благородни души, които се свързват помежду си по невидимите мостове на добротворството. Верен на творческото си кредо да ни покаже "не какво и как се

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази. То е разкрито в два плана – като красота от естетически и от нравствен тип. Независимо дали се проявява като пластическа (материална) или като духовна даденост, тя е умиротворяваща сила, способна да помири Йовковия човек със себе си и със света. Нейни носители са два типа герои – обаятелни грешници и Христови праведници.

Думите на Моканина: „Бяла лястовичка... Има ли я?", от Йовковия разказ „По жицата" разкриват зародилата се в сърцето му надежда, че ще има лек за болката на Гунчо и семейството му. Кратки по своето съдържание, двете въпросителни изречения носят и колебанието, обхванало човешката душа, и желанието да съществува някакво чудо, което да възстанови нарушената хармония в света. По отношение съществуването на бялата птица, изказванията на Моканина са твърде противоречиви. Той се сблъсква

В една от малкото си пестеливи изповеди пред проф. Спиридон Казанджиев Йовков разкрива предисторията на разказа „По жицата". Веднъж, при редовния преглед на хрониката в утринния вестник, той прочита, че някъде из Казанлъшко се появила носеща изцеление според поверието бяла лястовичка и че хората от селата в оня край се втурвали да я търсят. Вместо китната Розова долина обаче, в съзнанието му изплува безводната полска шир на Добруджа и познатите му бедни каруци на странстващите

„По жицата” е разказ за човешкото страдание и състрадание, за спотаената болка и съпричастието към нея. Авторът внушава идеята, че няма по-благородна постъпка от тази да се помогне на човек, изпаднал в беда, да се прояви разбиране и съчувствие към неговите страдания, да му се вдъхне вяра и надежда. При случайната среща на Петър Моканина с Гунчо и болната му дъщеря Йовковият герой извървява пътя от истината към своята благородна лъжа, потвърждавайки, че е видял бялата лястовица. Този добродушен и