„О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе!" - („Немили-недраги")

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.