В лирическия Аз от „На А.П.Керн“ на А.С.Пушкин е въплътена представата за една романтична, любяща и искрена личност. Той говори за истинска, чиста и вечна любов. Любов, която е способна да го спаси от „шума на мирски суети“, любов, в която той намира спокойствие и утеха. Героят съзнава, че единственият начин, да се спаси от порочното общество е чрез любовта. А за него тя е божество. Следователно той вярва в нещо, уповава се на него – на безкористната и искрена обич. За него тя не може да се забрави лесно – защото дори след като:

Любовта е вдъхновение, което извисява човека, поддържа пламъка на доброто в него. Почувствал се неземно щастлив и вътрешно озарен, той разкрива неудържимите пориви на душата си, изповядва любовта си.

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.