Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся мати моя. И отец мой поял другою жену, що беше люта и завистлива. И родил сас нея мужеское дете и токмо свое дете гледаше

Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност.

 В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон,

В “Под игото”, а и в цялата Вазова проза, наблюдаваме характерен стилистически контрапункт: вкус към сюжетната случайност и константност в размисловия есеизъм. Те са твърде неравностойни като текстови обем, но напълно достатъчни, за да обособят две художествени нива: епично повествование, плътна,

Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед и нерешителен ученик със слаб успех, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер.

Тази „най-българска книга” е своеобразна „енциклопедия на народния живот”, „монументална фреска” от края на робството, частица от нашето народностно съзнание, от историята и настоящето ни, от това, което наричаме България. А героите й - наши неизменни спътници.

Алеко Константинов е интересно явление в българската литература. Невъзможно е да се говори за него, без да се спомене бай Ганьо – защото автор и герой са неделимо свързани в съзнанието на българина. Специфичен е характерът на тази взаимовръзка. Алеко Константинов е всичко, което бай Ганьо не е.

— Той да си гледа свещите — клисарят: Капанови не са пияници! Е, пийнали са като хора, какво? Ако и това е грях, нека ги млатят в казармите пак, да ги млатят!      Пийналите обущари — баща и син — проточиха шии през пангаря. И младият зашипя към сватбарите в черквата: 

Възраждането е епоха на родово и национално съзряване на българския дух. Паисий Хилендарски дава първия могъщ пулс в тази насока със своята уникална творба „История славянобългарска”, появила се през 1762 г. Авторът споделя с болка и загриженост побода за написването на първия книжовен труд с възрожденски характер:

Това определение принадлежи на известния български художник-карикатурист Илия Бешков, чието име се свързва с това на Алеко Константинов най-вече заради карикатурата, озаглавена „Бай Ганьо убива автора си”.