Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност. Америка впечатлява писателя с техническия прогрес, с постиженията на демократичното общество, но като хуманист той се оказва разочарован от упадъка на духовността, от приоритета на властта на парите
Произведението „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов е сред най-ярките и вечни сатирични творби в българската литература. Създадено като поредица от разкази, то ни представя образа на Бай Ганьо — един българин, който, макар и физически да пребивава в Европа, остава чужд на нейните културни и морални ценности. Изразът „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“ може да се разглежда като ключ към разбирането на противоречивата природа на този герой, както и на дилемата между националната
Най – яркият и най – последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов. С реализма и демократичното чувство в своето творчество той създава трайни традиции в нашата литература.
Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка. Противоречивите му впечатления от американската действителност са реалният повод за написването на пътеписа „До Чикаго и назад". Възхищение и почуда се редуват с разочарование и огорчение в това забележително Алеково
Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, културата и нравите на различни народи, да види новото и непознатото. Видял вече Световните изложения в Париж и Прага, той предприема пътуване през океана, за да посети и откриването на Чикагското изложение. Впечатленията от всичко видяно и преживяно авторът отразява в пътеписа-шедьовър „До Чикаго и назад”. Това е книга, която представлява живописна и
Константин-Кирил Философ е изключителна личност. Надарен със забележителни качества, той е учен, богослов, философ и славянски първоучител. Неговото Пространно житие може да бъде определено като възхвала на стремежа към познанието, което е светлина за духа и придава истински смисъл на земния живот. Пространното житие на Кирил вероятно е писано в Моравия след смъртта му (869 г.) от негови преки ученици под ръководството на брат му, епископ Методий. Това дава основание за наличието на
“Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най – широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на
Личната и гражданска позиция на Алеко Константинов към обществените проблеми на действителността е винаги пристрастно защитена. При всяка конфронтация между човека и времето,
Фейлетоните на Алеко визират обществените, нравствени и културни проблеми на 90-те години. Жанрът сам по себе си изисква да се информира и тази амбивалентна функционалност е осъществена от Алеко в емоционалния резонанс, който
Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да посети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад". С лек, непринуден тон творецът рисува картини, споделя мисли, разкрива чувства, прави обобщения и изводи, води читателя от едно забележително място към