"Пътешествията на Гъливер", Конфликтът като сблъсък на ценности Срещата с новото и непознатото сама по себе си е конфликтна ситуация, за справянето с която се изискват нови умения, различни от грубата сила или упованието в Бога. На първо място е способността за общуване - как да се разбереш с онзи, чийто език не знаеш.

Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността

Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността

Байрон не разглежда войната по обичайния начин - като сблъсък между „нашите“ и „враговете“. В този конфликт „лошите" са не представителите на другите народи, а онези, които водят войни за задоволяване на егоистичните си интереси.

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички

Основният конфликт в книгата за Бай Ганьо се състои в сблъсъка между лицето и опакото на модерната демокрация. От една страна, тя представлява такова обществено устройство, в което политиката, законите, институциите, свободното слово и независимият печат осигуряват равнопоставеност между интересите на различните хора и ефективност на колективния живот.

Класически драматургически конфликт, при който се противопоставят различни интереси, в „Балкански синдром“ няма. Има обаче един проблем, който Станислав Стратиев разработва в повечето си пиеси – това е сблъсъкът между „нашата“ и нормалната житейска логика. Писателят нарече този сблъсък „Българският модел“ и му посвети цяла книга с есета (1991). Казано с думите на автора, българският

Основната дилема, пред която се из­правя героят на Хайтовия разказ „Дервишово семе” - Рамадан, се оказва неразрешима. Много е трудно за момчето да се пребори с чувствата си към Силвина тогава, когато разумът го кара да се подчини на волята на по-възрастните представители на рода.

Конфликтът в одата има две измерения – външно и вътрешно. Външният конфликт е в борбата с гърците и тяхното желание да претопят българите, за да изсмучат кръвта им, подсилвайки по този начин националното си тяло. Това е стар конфликт между съседни общности. Но докато при сблъсъка на етносите опасността идва от похищаването на кръвта и живота чрез отвличане на жените

Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално има – пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея