Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.

Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и саможертвено поведение. Тя може да бъде разглеждана и като подсъзнателна потребност на човешкия дух, като бягство от патриархалните предразсъдъци, от социалните условности или от моралните забрани.

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, представяй¬ки една човешка любов като толкова силна, непреодолима и трагична именно поради драматизма, който й придава нейният контрапункт - войната.

Повестта „Крадецът на праскови“, както всяка повест, иска да съсредоточи вниманието на читателя към някакъв значим човешки проблем, произтичащ от необходимостта героите да се справят в някаква сложна ситуация, правейки различни морални избори. Въпреки че произведението разказва за едно от най-трудните и сложни времена в българската история – Първата световна война

„Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската  литература. В тази невероятна творба Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят.

Конфликтът в повестта „Крадецът на праскови“ наистина е всеобхватен. Той се проявява най-малко на три основни равнища. Първото е сблъсъкът между традиционните патриархални ценности и естествената нужда на човека да реализира себе си като човешко същество. По принцип традиционният морал не е нещо непременно лошо и назадничаво. В него има много разум и житейска

"Крадецът на праскови" е произведение, включено в действащата в момента програма по литература за 8. клас, което заедно с други класически творби - разказът "Дервишово семе" от Н. Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ив. Петров, представя същностни достижения на съвременната българска литература.

За да постигне основната си въздействена задача – превръщането на единичната история в универсален нравствен урок, повестта „Крадецът на праскови“ изгражда един сложен и многопластов образ на света, видян през различни гледни точки. Ако се запитаме кой всъщност разказва тази история, ще установим, че в повестта говорят трима разказвачи. Първият, когото условно можем да наречем „автор“

Повестта „Крадецът на праскови” разкрива психологичните умения на Емилиян Станев да създава пластични художествени образи, изявяващи ярко, но ненатрапващо се женската душевност. Стиховете на Елисавета Багряна: „Аз ще живея с тези мънички минути / тъй дълго чакани и минали тъй скоро..."

Емилиян Станев притежава дарбата да прониква зад видимата страна на нещата, събитията и човешките взаимоотношения. Наблюдателността, която проявява още в първите си години на писател - анималист, с течение на времето все повече се изостря и го подтиква да се прехвърли в нови територии за размисъл, открития и откровения.