В повестта „Крадецът на праскови“ има сравнително малко персонажи. Освен Елисавета, Иво, полковника, ординареца и старата слугиня, които са откроени индивидуално, на фона на действието са показани хората от града, пленниците, децата, войниците в казармите. Специално място заемат двамата разказвачи – младият „автор“ и съседът учител, през чиито очи читателите стават свидетели

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести. Тук големият художник изповядва съкровените си копнежи за свободата и любовта.

„Крадецът на праскови“ е може би най-обичаното произведение на Емилиян Станев. Сам авторът се учудва, че многобройните преводачи, посягащи към неговото творчество, за да го представят на чужд език, почти винаги избират точно тази повест. Това показва нейния универсален характер, несвързан с регионалните ограничения на националното и балканското, въпреки че точно

През евакуацията продадох наследството, което получих след смъртта на баща си. То беше хубаво място за строеж в новите квартали на Търново, край Севлиевското шосе, където някога бяха лозя.