Магията на любовта - надбитов, духовен свят на човешка красота - "Божура"

Човешката природа в своята естествена първичност е първоизвор на красота. От него ближат духовните сили за живот, който е страстен вик за обич и човешко щастие, носен като дълбоко вътрешно неудовлетворение от героите на Йордан Йовков в цикъла„Старопланински легенди”.

„У Недини слънце грее” - Песенната духовна красота на българката

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.

Трудът, доброто и любовта - прераждане в красота

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Митическите народни песни - копнеж за красота и изпълнен дълг

Към едни от най-древните произведения на нашия фолклор се числят интересните и поетични песенни творби, в които се появяват най-различни митични същества - плод на примитивния мироглед и вярвания на българина. Това са митичните песни, повечето от които имат форма на лироепични поеми.

Елин Пелин - „Ангелинка” / Красотата на първата любов

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот. А какво е любовта? Това е най-чистото, най-топлото, най-истинското нещо, което пълни очите с блясък и като

„Българският език“ – Красотата на българския език и хулите, на които той е подложен

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Стихотворението „Българският език“ е ода, подобно на творбите от „Епопея на забравените“. За разлика от обичайните творби от този жанр, които са посветени на хора или събития, то е посветено на българския език. Публикувано е за първи път в стихосбирката „Поля и гори“ (1884 г.). В специална бележка Вазов пояснява: „Написано в ответ на

Любовта - духовната красота на нравственото "престъпление и наказание" на човека - "Шибил"

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои.

Силата на женската красота в разказа „Албена“ – Йордан Йовков

Красотата във всички нейни форми неизменно присъства в разказите на Йовков, в копнежите, стремленията и мечтите на неговите герои. Красотата физическа и духовна, красотата в труда и човешките взаимоотношения. Тази красота при Йовков извира от самото сърце на изстрадалата българска земя

Преклонение пред красотата и човека в сборника "Вечери в Антимовския хан"

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на своите предшественици той обгръща цялостно народния живот от раждането на българина до неговата смърт; в мирен труд ц война.

Преклонение пред красотата и човека в сборника "Вечери в Антимовския хан"

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на своите предшественици той обгръща цялостно народния живот от раждането на българина до неговата смърт; в мирен труд ц война. В мигове на радост, скръб и религиозно преклонение. Той се домогва до сложната и противоречива душевност на човека,