Първата стихосбирка на младата Багряна, „Вечната и святата”, 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация - както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи.

Стихотворението „Кукувица” е самодивската песен на Багряна, код за разгадаване магичната сила на нейната поезия. Тук е лирическата дързост на поетесата дръзва да се изправи срещу естествените закони на природата. Творбата отразява духовния ренесанс на вената у нас, включила се особено активно в социокултурния живот след Първата световна война.

Аз не разбирам хората, които     отиват при гадатели и врачки     и с бобени зърна и хороскопи     се мъчат да открият що ги чака     във бъдещите дни. Каква утеха     и смисъл има да живееш,

 Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,     залудо пилееш дни и нощи,     божий свят ти станал, казваш, тесен.     Не видя ли, не разбра ли още?     Неведнъж те рекох и повторих: