Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в история си, така и в изкуството и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и племенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство
Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост. То се обуславя от духовната конструкция на Яворовия лирически човек – хомодуплекс, трагически раздвоен между два противоположни, но равностойни духовни импулса – прометеевския устрем към съзидание и сизифовското чувство за безмислие на социалния копнеж.
Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система. Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.
* SOS * Бъдник * 50 години от смъртта на Ботев * Прелюдия * Да може… * Лавина * Есенна песен * Студ * Тежък час * Смърт * Ти искаше… * Като дете, което… * Писмо * Тихият глас * Късна среща * Дъжд * Параклис на пътя * Париж
Синовете на слънцето * Посвещение * Предтечи * Ний * Звездни нощи * След погребението * Вихри * Полски стрели Жертвени клади * Молитва * Кървави вопли * Каин * Сред запустение * Удавници * Безсмъртни
* Пролог * Ден утрешен * Колело * Слънце над Босфора * Експрес в пустинята * Нова Атлантида * Лаври * Кораб от Испания * Словенски вечери Къща в полето * Светлина * Вечер * Летен ден Мъгла * Глас * Мъгла * Светло пиянство * Книга Несебърски сън * Нощи
„И ДЪЛГО ЩЕ СЪМ ЖИВ НА ХОРАТА В СЪРЦАТА” - ТЕМИ, ИДЕИ И ПРОЗРЕНИЯ Човек винаги е изкушен от силата и внушенията на истинската поезия, независимо дали тя е родна или чужда, класическа или съвременна, плод на лично творчество или народно умотворение. Всеки носи в себе си по някой любим стих, песен или име на обичан поет, които го придружават цял живот. Малцина са обаче онези поети, които се превръщат в духовни спътници на милиони хора и векове след смъртта им техните творби продължават
Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на Пейо К. Яворов. Народ, родина, личност, настояще, бъдеще, любов, красота, мечти, спомени, копнежи - всички образи и мотиви в Яворовата поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието.
Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите. Това време на голям исторически прелом и на решителни събития, разтърсили света.
Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени търсения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвършенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му създават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят. Стиховете на Лилиев рисуват природни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел.