Духовното, идейното и революционното израстване на лирическия герой в Ботевата лирика

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в история си, така и в изкуството и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и племенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство

Трагическият драматизъм на човека в любовната лирика на Пейо Яворов

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост. То се обуславя от духовната конструкция на Яворовия лирически човек – хомодуплекс, трагически раздвоен между два противоположни, но равностойни духовни импулса – прометеевския устрем към съзидание и сизифовското чувство за безмислие на социалния копнеж.

Борбата, свободата и човека в Ботевата лирика

Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система.  Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.

Елисавета Багряна - Звезда на моряка (лирика)

* SOS   * Бъдник   * 50 години от смъртта на Ботев   * Прелюдия   * Да може…   * Лавина   * Есенна песен   * Студ   * Тежък час   * Смърт   * Ти искаше…   * Като дете, което…   * Писмо   * Тихият глас   * Късна среща   * Дъжд   * Параклис на пътя   * Париж  

Асен Разцветников  - Жертвени клади (Лирика)

Синовете на слънцето * Посвещение   * Предтечи   * Ний   * Звездни нощи   * След погребението   * Вихри   * Полски стрели   Жертвени клади * Молитва   * Кървави вопли   * Каин   * Сред запустение   * Удавници   * Безсмъртни  

Елисавета Багряна - Сърце човешко (лирика)

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Летен ден   Мъгла * Глас   * Мъгла   * Светло пиянство   * Книга   Несебърски сън * Нощи  

Александър Сергеевич Пушкин - лирика

„И ДЪЛГО ЩЕ СЪМ ЖИВ НА ХОРАТА В СЪРЦАТА” - ТЕМИ, ИДЕИ И ПРОЗРЕНИЯ Човек винаги е изкушен от силата и внушенията на истинската поезия, независимо дали тя е родна или чужда, класическа или съвременна, плод на лично творчество или народно умотворение. Всеки носи в себе си по някой любим стих, песен или име на обичан поет, които го придружават цял живот. Малцина са обаче онези поети, които се превръщат в духовни спътници на милиони хора и векове след смъртта им техните творби продължават

Страданието във философската лирика на Яворов

Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на Пейо К. Яворов. Народ, родина, личност, настояще, бъдеще, любов, красота, мечти, спомени, копнежи - всички образи и мотиви в Яворовата поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието.

Концепцията на човека в лириката на Вапцаров

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите. Това време на голям исторически прелом и на решителни събития, разтърсили света.

Заключените простори в лириката на Николай Лилиев

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър­сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър­шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз­дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят. Стиховете на Лилиев рисуват при­родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел.