Лирическият аз между светлината и тъмнината

Човекът винаги се е възприемал като част от природата. В нейното лоно той търси и преоткрива себе си. Наричан „венец на природата”, все пак човекът, за съжаление, не може да достигне нейното съвършенство, нейната възвишена хармония. Той само усеща колко необходима му е тя, колко силно жадува душата му да достигне душевното равновесие, което може да му даде единствено сливането с нея.  Съпоставяйки се с природата, човекът опознава себе си.

Лирическият мотив и проблемът за миналото и паметта в стихотворението „История“

Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

Лирическият мотив и проблемът за обществото и властта в стихотворението „Борба“

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „До моето първо либе“ 

Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е част от Вазовата стихосбирка „Сливница“, написана по повод победата на България в Сръбско-българската война. Самата война избухва в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, което не се харесва на тогавашните велики сили и най-вече на Австро-Унгария, за която не е изгодно на Балканите да има голяма

Лирическият мотив и темата за природата в стихотворението „При Рилския манастир“

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“

Лирическият мотив и темата за природата в стихотворението „Градушка“

Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния

Лирическият мотив и темата за природата в стихотворението „Спи езерото“

Основната тема на книгата, озаглавена „Сън за щастие“, едва ли може да бъде друга, освен мечтата за един съвършен живот, в който душата на човека да се слее с вечната световна хармония. В сравнение с тази мечта всичко, което заобикаля човека, се възприема или като нещо маловажно, или като израз на бленуваната хармония и успокоение. При това именно безметежното спокойствие

Лирическият Аз - участник в "спора" между човек и време (Н.Вапцаров - "Песен за човека")

Вапцаровата лирика е съкровена пое­тична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но ви­наги е споделена с поета и с неговия пое­тичен АЗ. Той присъства активно във всеки диспут за човека и човешкото в него. Ин­тимната изповед преминава в диалог.

Лирическият говорител във „Вятър ечи, Балкан стене“

1. СМИСЛОВИТЕ ЧАСТИ И СЛОВОТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ: Това кой говори в творбата, определя основните смислови части в нея – първата, в чийто център е образът на юнака водач, и втората – представяща самия призив на юнака. 2. НАЧАЛОТО, КРАЯТ И ЗАГЛАВИЕТО: „Вятър ечи, Балкан стене“ има съдбата на народните песни.