Повестта „Маминото детенце" поставя вечния проблем за възпитанието на младите хора, които са бъдещето на всяка нация. Видният възрожденец Любен Каравелов проследява пълното пропадане на един чорбаджийски син и ясно откроява причините за неговата морална деградация.

В средата на XIX век Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце", в която поставя важни за епохата на Възраждането нравствено-етични проблеми: за ролята на семейството, за възпитанието на децата, за отношенията общество - личност. С изострена чувствителност към обществените проблеми, социално ангажиран и максимално точен в оценките си

Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни герои на своето време, лишени от всякакви възвишени идеали и стремежи.

Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените послания на автора осъждат редица отрицателни черти на човека - алчност, скъперничество, сребролюбие, егоизъм, леност, умствена тъпота, господарско самочувствие и пр.

(съчинение разсъждение върху седма глава) В повестта „Маминото детенце" Любен Каравелов разкрива един безсмислен и бездуховен начин на живот, станал причина за горчиви изводи от страна на автора за морала и възпитанието на младото поколение. Липсата на определена цел в съществуването и презрението към труда са основните причини

Повестта „Маминото детенце" от Любен Каравелов е книга за провала на един човешки живот, за духовната и физическата гибел на един човек. Писателят проследява перипетиите на нравственото му пропадане, сочейки причините, които довеждат до постепенното унищожаване на човешкото у него и до печалната му житейска съдба.

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата.

 Хубава си, моя горо,         миришеш на младост,     но вселяваш в сърцата ни         само скръб и жалост:

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце. По всичко се види, че тоя човек

Светослав Минков пише разказа си „Дамата с рентгеновите очи", когато вече се е изявил в българската литература като оригинален писател-сатирик. Помага му способността както да наблюдава живота, така и да откроява негативните тенденции в развитието на обществото. Не му липсва и смелост да лансира своите художествени концепции по проблемите, които са го разтревожили.         Сатиричното в творбата е обогатено чрез присъщите на памфлета, гротеската и пародията художествени средства и чрез своеобразието на стила, който