Българската народна песен е неподозирано красив свят от звук и мисъл, който Пенчо Славейков обиква още в детството си. Нежната лиричност в стила на поета крие следи на приемственост от народната песен. В голяма част от творчеството на Пенчо Славейков е отразен светът на народната поезия.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Малкият принц“ (оригинално заглавие Le Petit prince, 1943) е най-известната и обичана творба на Сент Екзюпери. Писана е през годините, когато писателят живее в Ню Йорк, затова първата й публикация е в Америка, като издателят пуска едновременно две версии – на английски и на френски език. Две години по-късно книгата излиза от печат във Франция

Любовта е завладяваща сила, която поражда щастие и осмисля живота. Взаимното чувство извисява и възражда душите. Чрез него човек съзрява, осъзнавайки собствената си ценност. То е любов и към самия живот. Често обаче любовта поставя човека пред изпитание. Заради нея личността може да влезе в етичен конфликт

Това е една романтична любовна история, разказ за непредвидимите завои на живота, за необяснимите приливи и отливи на душата, която така често се люшка сред заобикалящото ни пъстроцветие. Ако Индже и Шибил са изключителни личности, останали в народната памет с доброто и злото, то много от героите

Пенчо Славейков споделя: „В пловдивското село Белащица, при полите на Родопите, има един величествен явор. Едно време аз често съм стоял под неговата сянка, там на хълмът над малката речица...“. Смята се, че именно на това място поетът е получил вдъхновение да напише „Неразделни“

„Неразделни“ на Пенчо Славейков е балада за голямата любов, която побеждава дори смъртта. Героите не успяват да постигат мечтата си приживе, но остават завинаги свързани, след като се прераждат в дървета – явор и калина. Освен мотива за неразделните баладата разгръща и други два мотива

В миналото животът на село има няколко основни места, в които се разгръща човешката общност – нивата като пространство на трудовия делник, мегданът като пространство на празника (там се играе хорото в неделя), кръчмата, в която се събират мъжете и понякога спорят, изворът като гореща точка

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -„Дервишово семе”, провокира у читателя размисли върху ролята на съд­бата и хуманните ценности в човешкия живот. В монологичната форма на повес­твованието убедително звучи споделена­та мъка, наслоявана през един дълъг житейски път. В съдбата на главния герой откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначално към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата, за да достигне до момента на пречистването, като сто­ри добро на най-големия си враг.

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Елин Пелин в своите разкази разкрива любовта като една общочовешка тема. В произведенията му с трагични или хумористични сюжети задължително присъства трудът, любовта, приказката и т.н. Животът в неговите творби е много разнообразен. Проблемът в десетте разказа от „Под манастирската лоза” е по-различен от другите му разкази. Четири от разказите му са за светци, четири – за монаси, един за пророк и един за жена.