Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои.

Творчеството на Елин Пелин заема трайно място в нашата литература като образец на художествено съвършенство, като еталон за душевността и най-съкровените помисли на българина. В него е отразен духът в селото – с дъха на полето и рохкавата угар, жарките слънчеви лъчи и миризмата на окосено сено, със смеха и страданието на човека, с любовта на надеждите му.

Елин Пелин умее и обича да се съсредоточава върху опоетизиране на нравствените добродетели на българския селянин с неговото непомръкнало чувство за красота, жажда за любов и радост от живота. Това са най-често разкази, в които поезията на човешките души се слива с естествената поезия и свежест на природата. Може би най-характерни разкази от този тип е разказът “Ветрената мелница”.

Според гръцката митология богът на любовта Ерос се е родил направо от изначалния Хаос заедно с Гея и Тартар – подземното царство. Тази представа отразява вярата на древните, че не друго, а именно любовта лежи в основата на живота. Любовта е вездесъща, непобедима, всемогъща, на нея се подчинява всяко живо същество, което, победено от нея, забравя всичко друго на света.

Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уваже­ние към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните доброде­тели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилиза­ция, те са съхранили нравствените ценнос­ти на българина

Словото на Христо Ботев е пронизано с дълбока трагична изповедност, а стихът ни отвежда към метафоричните пространства на едно вечно страдание, ненадмогнато от мита и народната песен, но почувствано като лична съдба от творец и поетически Аз.

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

Откакто се помнят, хората се опитват да победят смъртта. Защото осъзнават, че тя има символично значение. Смъртта не е еднаква за всички. По един начин се възприема тя, когато човекът си отива в съгласие с космическия ред. Съвсем друг е случаят, когато смъртта е следствие на хаос, омраза и междуособици. Хората искат да избегнат именно тази смърт. Ненапразно във всички религии основната

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, представяй¬ки една човешка любов като толкова силна, непреодолима и трагична именно поради драматизма, който й придава нейният контрапункт - войната.

Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.