„Неразделни“ на Пенчо Славейков е балада за голямата любов, която побеждава дори смъртта. Героите не успяват да постигат мечтата си приживе, но остават завинаги свързани, след като се прераждат в дървета – явор и калина. Освен мотива за неразделните баладата разгръща и други два мотива

„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството.

В миналото животът на село има няколко основни места, в които се разгръща човешката общност – нивата като пространство на трудовия делник, мегданът като пространство на празника (там се играе хорото в неделя), кръчмата, в която се събират мъжете и понякога спорят, изворът като гореща точка

В далечната 1949г., вече седемдесет и две годишният, Елин Пелин споделя: „И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще налучка, краят трябва да се ръководи винаги, защото в края ти искаш да кажеш нещо на хората.” Вероятно воден от своята авторска интуиция и дългогодишен писателски опит, сладкодумецът Пелинко (както са го наричали близките му)

Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -„Дервишово семе”, провокира у читателя размисли върху ролята на съд­бата и хуманните ценности в човешкия живот. В монологичната форма на повес­твованието убедително звучи споделена­та мъка, наслоявана през един дълъг житейски път. В съдбата на главния герой откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначално към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата, за да достигне до момента на пречистването, като сто­ри добро на най-големия си враг.

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

„Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската  литература. В тази невероятна творба Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят.

1. РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕГИЧНОТО ЧУВСТВО И КОМПОЗИЦИЯТА: Смислови части и композиция Развитие на елегичното чувство Една смислово-композиционна част са 1. и 2. строфа, защото:    • краят на 1. строфа въвежда, а 2. строфа изяснява коя е изгубената родина;

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Пенчо Славейков започва своята творба „Неразделни“ в пловдивското село Белащица и я завършва в Лайпциг. Пишейки под сянката на селския чинар и в модерния европейски град, поетът прехвърля мост между магическото слово на своите предци, съхранено в народната песен, и поезията на своето време. „Неразделни“ се появява за пръв път в сп. „Мисъл“

Елин Пелин в своите разкази разкрива любовта като една общочовешка тема. В произведенията му с трагични или хумористични сюжети задължително присъства трудът, любовта, приказката и т.н. Животът в неговите творби е много разнообразен. Проблемът в десетте разказа от „Под манастирската лоза” е по-различен от другите му разкази. Четири от разказите му са за светци, четири – за монаси, един за пророк и един за жена.