„Серафим“ е един от най-кратките разкази на Йовков, в който почти нищо не се случва, но пък е изключително богат на послания за добротата, безкористната щедрост, милостта и любовта към ближния. Още заглавието насочва към представата за светостта на героя

Човешката природа в своята естествена първичност е първоизвор на красота. От него ближат духовните сили за живот, който е страстен вик за обич и човешко щастие, носен като дълбоко вътрешно неудовлетворение от героите на Йордан Йовков в цикъла„Старопланински легенди”.

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поемата „Неразделни" е възпята силата на вечната и непреходна любов.

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поемата „Неразделни” е възпята силата на вечната и непреходна любов.

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести. Тук големият художник изповядва съкровените си копнежи за свободата и любовта.

Блуждае из българската литература един странен човек – Люцкан     “кротък и простодушен", „с безгрижна и безобидна душа на птичка божия", с поизвехтяло бомбе и редингот, подарени му от младия градски инженер. „Последна радост” е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели романтици в прозата на

Виталните сили на първичното като природна даденост на човека и житейски изстраданото „сплитат” възел в душата на Хайтовия герой - Рамадан. „Семето” на духовно проз­рение и на трагично мисловно съмне­ние започва да „кълни” в човешкото съзнание. То разколебава изконните, неписани стойности на стародавен морал и традиционен нравствен ри­туал, изискваш, приемственост между добро и зло, любов и отмъщение. Примитивната сила на чувството отстъпва пред необяснимия приро­ден разум на родовия закон за етика, човешко милосърдие и хуманност.

1. Лирическият мотив и хуманитарните проблеми на времето Кои характеристики на мотива са изведени на преден план? Какви са въпросите, на които той се стреми да отговори? Характерно за древногръцката лирика е отказът от сюжет.

АВТОРЪТ Сафо е първата жена поетеса в историята на европейските литератури и една от най-влиятелните фигури от Античността. Тя живее и твори на границата на VII – VI век пр.Хр., а нейният поетически талант е признат още приживе от съвременниците й. Един от изследователите й я поставя сред трите най-значими жени от Античността заедно със спартанската царица Елена и египетската владетелка

Сафо заимства от Омир идеята за омагьосващата любов, за премрежващата очите любов, за любовната мъка, но я развива в друга посока - образите са приземени. Героите са жертви на любовта, ражда се мотивът за несподелената любов.