Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели – от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов – стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения за настоящето и бъдещето Христо Ботев е изпреварил съвременниците си с цяла епоха.

Като бетонен блок над нас     тежи барутната тревога.     Душите ни ръмжат: — Война!     В душите кръв, и смут и огън.

На боговете равен ми се струва     оня, който, до тебе приседнал,     те слуша тъй сладко да говориш     и да се смееш нежно-шеговита.

Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уваже­ние към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните доброде­тели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилиза­ция, те са съхранили нравствените ценнос­ти на българина

Словото на Христо Ботев е пронизано с дълбока трагична изповедност, а стихът ни отвежда към метафоричните пространства на едно вечно страдание, ненадмогнато от мита и народната песен, но почувствано като лична съдба от творец и поетически Аз.

Александър Сергеевич Пушкин е поет, създал романа в стихове "Евгений Онигин", където любовта и дългът са основни проблеми. Героите от романа Татяна и Онегин изпитват любовта, но по различно време. Първа Татяна излива чувствата си в писмо към Онегин.

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

Откакто се помнят, хората се опитват да победят смъртта. Защото осъзнават, че тя има символично значение. Смъртта не е еднаква за всички. По един начин се възприема тя, когато човекът си отива в съгласие с космическия ред. Съвсем друг е случаят, когато смъртта е следствие на хаос, омраза и междуособици. Хората искат да избегнат именно тази смърт. Ненапразно във всички религии основната

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, представяй¬ки една човешка любов като толкова силна, непреодолима и трагична именно поради драматизма, който й придава нейният контрапункт - войната.

Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.