Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.

Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист

В повестта „Немили-недраги" Иван Ва­зов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българ­ските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществено – мизерията не е в състояние да унищожи достойнството, целите и мечтите на всички онези българи, които години наред

В повестта „Немили-недраги” няма главен герой, но сред хъшовската общност, наред със Странджата и Бръчков, а в някои отношения и като техен контрапункт, властно се откроява колоритният и реалистично обрисуван образ на Македонски. От началните до последните страници на творбата той почти винаги е в центъра

(съчинение разсъждение върху X глава на вазовата повест „Немили-недраги") В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете.

Десета част на Вазовата повест „Немили-недраги” има особен смисъл в сюжетното развитие. В нея за първи път в художественото настояще се налага истинският образ на българския хъш. В часа на делото мъченикът се превръща в герой - такова внушение гради разказът за трудния път на Македонски през замръзналия Дунав, като пратеник на хъшовете при Левски.