Елисавета Багряна – „Ръцете” (Примерен вариант на коментар върху проблема за човешкото битие между живота и смъртта)

Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.

Сюжетът на комедията „Балкански синдром“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Сюжетът на „Балкански синдром“ е построен по своеобразен начин. Авторът използва похвата „театър в театъра“, открит през 18. век от италианския автор на комедия дел’арте Джан Батиста Андреини в пиесата му „Две комедии в една“. Този похват разрушава хилядолетната театрална условност, при която между историята, разигравана на сцената, и зрителя минава ясна и непреодолима

Сюжетът на романа „Железният светилник“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Действието в романа „Железният светилник“ протича в продължение на трийсет години. Всъщност в началото и края на книгата са споменати и единствените точни дати. В началото е казано: „Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833...“, а в края стои: „Преспа град. м. декемвриа лето госп. 1864.“ Това е времето, в което протича процесът, който обикновено наричаме Възраждане.

"Илиада" - Двадесет и втора песен - (Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор)

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

Сюжетът на очерка „Бай Ганю журналист“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Основната тема на книгата „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е трудният път на младата българска нация към модерността. А този път е труден, защото някои хора възприемат основните принципи, върху които се гради модерното общество – законите, институциите, политическите партии, свободното слово и независимия печат – посвоему, по байганьовски.

Контролна работа – 6 клас. Време на глагола. Причастия. Съюз. Междуметие. Частица

1. В кое изречение сегашното деятелно причастие изпълнява службата на допълнение? A) Приближаващият тръгна уверено към групата ученици. Б) Децата поздравиха учтиво приближаващия. B) Всички погледи бяха отправени към приближаващия човек. Г) Приближаващият човек се оглеждаше внимателно.

Конфликтът в комедията „Балкански синдром“ и отношението между родно и чуждо

Класически драматургически конфликт, при който се противопоставят различни интереси, в „Балкански синдром“ няма. Има обаче един проблем, който Станислав Стратиев разработва в повечето си пиеси – това е сблъсъкът между „нашата“ и нормалната житейска логика. Писателят нарече този сблъсък „Българският модел“ и му посвети цяла книга с есета (1991). Казано с думите на автора, българският

Иван Вазов - „Българският език“. Българският език между хулите и прославата

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

Консервативни сили. Потенциална енергия. Връзка между работа и потенциална енергия.

Нека да пресметнем работата, извършена от различни сили. При издигане на тяло по наклонена равнина от т. 1 до т. 2 (фиг.1), на тялото действат няколко сили – силата, която го издига, силата на тежестта, силата на триене и силата на реакция наопората. Ние ще се интересуваме от работата на силата натежестта и силата на триене. И двете сили са постоянни поголемина и посока и можем да приложим формулата за работа на постоянна сила...

Йордан Йовков – „По жицата“. Душата на Моканина между човешката мъка и доброта

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство, с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата“. Той носи у себе си едни от основните християнски добродетели – състрадание, отзивчивост, доброта.