КАКВО НИ КАЗВА ПРИКАЗКАТА Спомняте си, че приказките са предназначени да се разказват пред цялата общност. Те трябва не само да забавляват слушателите, но и да ги поучават. Всяка приказка съдържа послания към общността. Чрез тях се споделя и предава опит, наставлява се обществото и то се учи как да постъпва. Първото послание на „Главатарят, който искал да плени месечината“

1. "Главатарят, който искал да плени месечината" е: А/ турска народна приказка                   Б/ еврейска народна приказка В/ българска народна приказка              Г/ приказка на Андерсен

1. Коя пословица НЕ изразява поука от приказката „Главатарят, който искал да плени месечината"?         1 т. A) Като злини не искаш, злини не прави! Б) Сговорна дружина планина повдига. B) Всичко, което даваш, при теб ще остане. Г) Дето се подслони щастието, там нощува и завистта.

1. Приказка е: А/ Кратък художествен текст, в който героите и случките са измислени. Б/ Кратък художествен текст, в който предметите и явленията са обрисувани непряко. В/ Кратък литературен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Г/ Кратко  произведение с поучително съдържание, което осмива недостатъците на хората.

„Главатарят, който искал да плени месечината“ е турска фолклорна вълшебна приказка. Започва с израза „Дали е било, или не е било...“, който подсказва, че историята е измислена, че това, за което ще се разказва, не може да случи в днешно време. Началото на приказката е интересно и с още нещо – то насочва вниманието към въздействието на изкуството на словото върху човека.

I.    Определяме гледната точка – разказва Главатарят (аз-разказ) II. Определяме глаголното време – минало свършено и минало несвършено време III. Определяме епизодите, на които Главатарят НЕ Е СВИДЕТЕЛ и НЕ МОЖЕ ДА РАЗКАЖЕ: 1. Началото на приказката – вълшебната красавица и забогатяването на бащата 2. Бащата построява сарай и решава да сподели богатствата

В приказките на балканските народи често се разказва за отнемането на някакво благо и възвръщането му от герой след поредица от изпитания. Също така популярни са сюжетите за небесните светила – слънцето, луната и звездите, които понякога са одушевени (олицетворени).

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали