„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.

Първата глава на повестта изгражда първоначалната представа за браилските хъшове, насочва към характерното във физическия облик и духовното излъчване на Странджата и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя нови черти към образите им и очертава контурите на техния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията

Човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността в стремежа си към щастие и съвършенство. Понякога мечтите са неосъществими, но стремежът към тяхното реализиране е в същността му, защото хората винаги са жадували за промяна и достигане до нови хоризонти.

Какво е всъщност животът? Може би един кръговрат, нещо, което се пов­таря отново и отново. Може би жи­вотът на едни е изпълнен с болка и пе­чал, а на други - отрупан с богатства и радост. Може би! Но хората мечта­ят и това е всъщност общото между тях. А в мечтите си всички са еднак­ви. Защото какво би бил животът без мечти!

Трета глава заема особено важно място в сюжета на творбата. В нея се разказва за срещата между принца и просяка, която се оказва съдбоносна и за двамата герои. Тя променя за дълго време живота им и ги пренася в светове, чиито правила не познават.

Блуждае из българската литература един странен човек – Люцкан     “кротък и простодушен", „с безгрижна и безобидна душа на птичка божия", с поизвехтяло бомбе и редингот, подарени му от младия градски инженер. „Последна радост” е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели романтици в прозата на

По времето, в което по целия свят традиционният начин на живот отстъпва пред агресивно нахлуващата модерност, много поети пишат като че ли едно и също стихотворение. Неговото съдържание може да се предаде с няколко думи: „Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата, че доброто и красивото ще победят в реалния живот.