Социалната съдба на чове­ка е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пе­лин в разказа „На оня свят” създава усе­щане за особена нравствена сила и ус­тойчивост на главния герой дядо Матей­ко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пъ­тя към отвъдното. Прекрачва границата между реално и имагинерно с душа, свет­нала от радост.

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пелин в разказа „На оня свят” създава усещане за особена нравствена сила и устойчивост на главния герой дядо Матейко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пътя към отвъдното.

Странно е щастието на Елин-Пелиновия герой. В един друг, нереален свят е радостта от човешкото съществуване. Към него се стремят и двамата герои на Елин Пелин - селският доктор, чичо Горан, и циганчето Рустем - от разказа „Мечтатели”. Всеки търси лек за страданията на душата си сред красивия свят на природата. А тя обещава щастие с окъпания от слънце летен ден: „Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха.

Мечтатели излиза за пръв път в сп. „Съвременна мисъл“ през юни 1910 г. Това е творба, която впечатлява с човешкия стремеж към вълшебното, към различното и свръхестественото, което дава силата на хората да се устремят в търсене на своите мечти, чието сбъдване именно се оказва пътеводната искрица, която ги крепи и им дава сили да вярват, да се надяват.Композицията на творбата се основава на изградените два образа на селския доктор чичо Горан и на младия, беден циганин Рустем.

Разказът „Косачи“ започва с описание на прохладната лятна нощ, типичен Елин-Пелиновски пейзаж, отличаващ се с точност, експресивност и пластичност. Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост, приказност, нежен лиризъм, усещане за вечното движение на природата, за нейната безкрайност. Чрез пейзажа авторът ни повежда към дълбините на човешката душа, разкрива ни драмата на петимата косачи.

Селският доктор, чичо Горан, с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбичка, гази наведен из реката и търси пиявици. Той върви бавно, внимателно обръща всеки камък, заспал в спокойната водица, и се взира в нежно