Героите на разказа „Косачи“ - между суровата реалност и красивата измислица

В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища.

Думите на Хемон от трагедията "Антигона" - повод за есеистични размисли

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът.

Историческа достоверност и художествена измислица в разказа „Една българка“ (VI част)

Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт - между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря" историческата рамка, поставена в началото на първа част.

Исторически факти и художествена измислица в "Немили-недраги"

В рубриката „Книжевни известия" на вестник „Народний глас" от 22 септември 1882 г. Вазов пише: „Важно е за един народ да познава добре миналото си. Изображението, вярното представление на всичката борба, на всичките страдания, които са ознаменували неговото съществование, е и интересно, и назидателно...

Атанас Далчев (1904 - 1978) – Мислителят

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в гр. Солун. През 1922 г. завършва гимназия в София. През 1923 г. заедно е Димитър Подвързачов и Георги Караиванов издава поетичния сборник „Мост“. През 1926 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. По това време сътрудничи активно на литературния печат със стихове и критически статии.

Парите – цел, средство и размисли върху романа „Дядо Горио”

В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта. Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му.

Неизречените мисли и чувства - (Христо Ботев - „На прощаване")

През 1868 г. Ботев написва поемата „На прощаване” с мисълта, че само след дни му предстои да премине с въоръжена чета в поробена България. Свободата на родината е негова трепетна мечта. Готов е да жертва живота си за нея. Лирическият герой в поемата, бунтовникът, е неговото второ АЗ и между тях не съществува разлика в мислите, вълненията и идеалите, които изповядват.

Размисли за смисъла на човешкия живот в "В един есенен ден по шосето"

„Всеки ден се тревожа за съдбата на човечеството." Тези думи на Павел Вежинов  ни дават ключ за същността на неговото творчество. За писателя няма по-злободневна тема от философските разсъждения за смисъла на човешкия живот. Всеки отделен ракурс, от който се интерпретира същността на земното битие, отразява различни ценности на човешката екзистенция.