Името „гърци“ идва от латинското graeci, с което римляните наричали племената, живеещи в южните части на Балканския полуостров и островите в Егейско море. Още в древността тези племена изграждат своя специфична култура - най-напред на остров Крит, а по-сетне и около град Микена в Пелопонес.

Старогръцката митология създава цялостна и многостранна представа за света – за възникването и подреждането му, за формирането на важните и устойчиви ценности, за възможността за развитие и усъвършенстване. В многовековното си съществуване митовете се променят и доразвиват, като следват развитието на човека и неговите представи.

Литературата е своеобразен феномен в човешката история, появил се под въздействието на бита, философията, психологията на обществото, отразяващ живота му, променящ го чрез пресъздадените идеи и надежди. Древногръцката литература е художествена среда за по-нататъшното развитие на митотворчеството, създадена чрез интерпретиране на класическите митове.

Митовете разказват за произхода на света, на боговете и на хората. По същия начин те обясняват и устройството на вселената. В митовете се съдържат и най-древните представи на човека за обкръжаващия го свят. Както митовете за сътворението, така и митовете, които описват подредбата на света, са изключително разнообразни. В тях обаче се забелязват и интересни повторения.

МИТ И МИТОЛОГИЯ Митът (от стгр. µῠθoҫ – реч, дума, слово, разказ) е свещен разказ за Началото – за зараждането на света, боговете и хората, за края на света. Митовете за зараждането на света се наричат космогонични, митовете за появата на боговете са теогонични, митовете за появата на човека – антропогонични, а митовете за края на света са есхатологични. Митовете са най-старата форма на човешката словесност.

Старогръцките митове са фантастични повествования за чудото на Сътворението, за раждането и делата на боговете, които живеят на Олимп – плод на богатото въображение и на стремежа към познание и съвършенство у древните елини. Част от митологичните разкази представят необикновената съдба на смъртни герои с божествен произход, чиято нравствена мисия е да се борят със злото, минавайки

В центъра на тази митология стоят проблемите на съдбата, и то на човешката съдба. В известен смисъл в нея е заличена границата между богове и герои. Тя описва света не с термините на природните процеси, а с термините на естественото човешко поведение. Затова и космическият модел се представя от взаимоотношенията на боговете, а смяната на различните поколения богове бележи неговото развитие.

Митологичното съзнание на човека формира представи за сътворението на света. В тях битува най-древното знание за боговете, по чиято воля сред необяснимите тайнствени сили на природата се появява и човешкият род. Той присъства в земния свят с неразгаданата тайна за себе си и своето място, сред всичко заобикалящо го.

ТЕКСТЪТ ПРОМЕТЕЙ Прометей бил титан, известен е мъдрост и със способност да вижда бъдещето. Когато Зевс повел битка за властта над света срещу баща си Кронос и титаните, Прометей го подкрепил и е умните си съвети му помогнал да победи. След като Зевс взел надмощие и заедно е братята и сестрите си се възкачил на връх Олимп, за да управлява от там богове и хора, всички титани за наказание били заключени

ТЕКСТЪТ Троянски митологичен цикъл Сватбата на Пелей и Тетида Зевс научил от Прометей, че не трябва да встъпва в брак с богинята Тетида, защото може да му се роди син, който да отнеме властта му. За да се предпази, Зевс разпоредил Тетида да се омъжи за Пелей, царя на Фтия.