Духовно вглъбение, тишина и мисловен размисъл внушават уводните стихове на „Азбучна молитва” - съкровената интимна изповед на Константин Преславски пред светостта на буквеното слово. За старобългарския творец раждането на словото като звук и писмен знак е тайнство не само на мисълта, но и на душата.

Стихотворението “Моята молитва” е едно пародийно произведение на Христо Ботев, в което той се опитва да вземе външно формата на християнската молитва, за да вложи в нея напълно различно идейно съдържание.Като цяло, творбата е изградена от антитези, в които Ботев съпоставя лъжливия християнски бог

Независимо от различните поводи, по които са написани, трите произведения съдържат един и същи проблем – борбата между истината и лъжата, между искрената решимост да изпълниш дадения обет и празните закани. В традиционното общество текстовете, с които човек се е приобщавал към християнските ценности,

Стихотворението изповед на Ботев „Моята молитва“ е една от програмните му творби, публикувана във вестник „Независимост“ на Любен Каравелов през 1873г. Това е драматична изповед на самотната личност, която води диалог с бога

“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател, защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура, както и за посланието, в което се крият загадъчни образи. За да разберем скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина. От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата, като я погледнем с очите на днешния човек

Константин Преславски ученик на Свети Методий. Превежда "Учителко евангилие"(51 беседи), "Историки" и "Триод". Остава в нашата история на литературата като най-талантливия и продуктивен старобългарски поет.

Ботевата творба „Моята молитва”  търси поетичните средства за внушение върху човешкото съзнание чрез монологичната изповед на лирическия Аз. Размисълът, макар и дълбоко интимен и съкровен, е споделен открито.

Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. Той е един от първите славянски епископи (наред със св. Климент Охридски). Изпълнявайки задълженията си на християнски проповедник, той превежда и композира първия сборник с неделни проповеди в славянските литератури - т.нар. „Учително евангелие“.

Константин Преславски живее в периода от средата на IX до началото на X век. Смята се, че той е един от учениците на Кирил и Методий. Вероятно след смъртта на Методий през 885 г., когато учениците са изгонени от Великоморавия, той е продаден като роб във Венеция, а по-късно откупен от българския княз Борис.

Аз се моля богу с тия думи: Боже на всяка твар и създателю на видимите и невидимите [неща]. Господа — живия дух — изпрати да вдъхне в сърцето ми словото,