Посветена на човешкия порив към свобода и прогрес, поемата „Септември“ съчетава триединството: оптимизъм, трагизъм и величие, неразривно свързани в борбата за осъществяване на висшите стремления на онеправдания и угнетен народ. Финалът — дванадесета глава — придава на поемата не само художествена цялост, но съдържа и в синтезиран вид жизненото верую на поета.

Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев

Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е част от Вазовата стихосбирка „Сливница“, написана по повод победата на България в Сръбско-българската война. Самата война избухва в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, което не се харесва на тогавашните велики сили и най-вече на Австро-Унгария, за която не е изгодно на Балканите да има голяма

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“

Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния

Основната тема на книгата, озаглавена „Сън за щастие“, едва ли може да бъде друга, освен мечтата за един съвършен живот, в който душата на човека да се слее с вечната световна хармония. В сравнение с тази мечта всичко, което заобикаля човека, се възприема или като нещо маловажно, или като израз на бленуваната хармония и успокоение. При това именно безметежното спокойствие

Яворов с една ярко надарена личност, откроила се на едно от първите места в българската литература и особено в поезията. Титанично могъщ и задушевен лирик, той следва поетичната традиция на гениалния Христо Ботев. Твърдо сложна и противоречива личност