Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар.

„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.

Сред българските митически народни песни с най-голяма сила на въздействие се отличава баладата „Троица братя града градяха“ (с вариантни заглавия „Вградена невеста“ или „Струна невеста“). В нея е застъпено поверието, че всеки дом (къща или по-голяма постройка) има своя дух покровител - „таласъм“, „домакин“ или „наместник“, в който се е

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото: