Мотивът за бащината скръб в "Илиада"

"Илиада" е произведение на древногръцкия епически поет Омир. В нея се разказва за последната десета година на Троянската война. Епохата, описана в поемата, е тази на патриархата. Характерно за нея е, че мъжът има господстваща роля в социалния, семейния и икономически живот. Обществото е на това ниво на развитие, в което се водят много войни. Затова мъжът е преди всичко войн - бъдещ, настоящ или бивш. В кръвопролитните битки загиват много войници, за които бащите тъгуват.

Мотивът за вграждането в песента - Троица братя града градяха

Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар.

Мотивът за вградената невяста

„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.

Мотивът за вграждането в песента „Троица братя града градяха“

Сред българските митически народни песни с най-голяма сила на въздействие се отличава баладата „Троица братя града градяха“ (с вариантни заглавия „Вградена невеста“ или „Струна невеста“). В нея е застъпено поверието, че всеки дом (къща или по-голяма постройка) има своя дух покровител - „таласъм“, „домакин“ или „наместник“, в който се е

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението „Потомка”

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото: