Стихотворението е част от лирическият цикъл „Децата на града“; постоянен декор на сюжета е градът - алегория на отчуждението; чрез отделните стихотворения в цикъла - образите на детето, живота и смъртта; на преден план е изведена отделната човешка фигура,

Все там до моста приведен седи,     тегли полекичка лъка,     а над главата му ревностно бди     черната старческа мъка.