Стихотворението „Борба“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи 

По времето, в което е писано стихотворението „Борба“, задачите, стоящи пред българското общество, са насочени към реализиране на една конкретна цел – политическото освобождение на България от османско владичество. Поради това идеологическият заряд на стихотворението, което не призовава пряко към борба с конкретния враг, остава малко встрани от основните настроения на епохата. Подчертано реторическата стилистика на стихотворението, издържана в традициите на библейската образност, също

„Приказка за стълбата“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Притчата „Приказка за стълбата“ е написана от Смирненски в последните седмици от живота му и е резултат от лични разочарования на поета. В момент, когато е бил болен и се е нуждаел от помощ и подкрепа, негови другари, които са били силни в партията, са показали, че съдбата на един конкретен човек, пък бил той и най-големият поет на комунистическото движение, не ги интересува. И все пак, въпреки конкретния повод, тази творба се оказва едно универсално послание, което един литературен

„Крадецът на праскови“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

„Крадецът на праскови“ е може би най-обичаното произведение на Емилиян Станев. Сам авторът се учудва, че многобройните преводачи, посягащи към неговото творчество, за да го представят на чужд език, почти винаги избират точно тази повест. Това показва нейния универсален характер, несвързан с регионалните ограничения на националното и балканското, въпреки че точно националното и балканското заемат голяма част от съдържанието на изобразения в повестта свят. Показателен е и фактът, че дори

„До моето първо либе“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Традиционната култура познава разграничението между делнично и свещено, лежащо в основата на християнската вяра. В тази култура обаче представители на свещеното са светците, отшелниците, божите служители, но не и героите. Напускащите привичния свят на патриархалното живеене, за да тръгнат с оръжие в ръка по горите, по-скоро се възприемат като „нехрани-майка“, отколкото като носители на висши ценности. Съвсем различно е и мястото на жената в традиционното патриархално общество. В него тя е

Разказът „Андрешко“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

„Андрешко“ е едно от произведенията на българската литература, което предизвиква най-противоречиви оценки. Както показва съпоставката между статията „За едни майка, а за други мащеха“ и „Андрешко“, сам Елин Пелин взема страната на бедния и онеправдан народ, противопоставяйки се на държавата, която обвинява в социална нечувствителност, лицемерие и преклонение пред богатството и силата. Неговата позиция обаче е по-скоро човешка, спонтанна, дори бихме казали философска, защото израства върху

Одата „Паисий“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Одата „Паисий“ е част от сборника „Епопея на забравените“ на Иван Вазов и представлява възхвала на монаха Паисий Хилендарски, създателя на „История славянобългарска“. Произведението е не просто биографично описание, а инструмент за изграждане на национални чувства, убеждения и нагласи. Чрез въздействащата си реч, патетичния тон и богатите художествени средства Вазов превръща Паисий в символ на българското пробуждане и на несломимия дух, който може да вдъхнови поколенията.

„Ноев ковчег“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

„Ноев ковчег“ се появява през 1988 г. Повечето от посветените на книгата рецензии излизат през лятото на 1989 г – броени месеци преди комунистическият режим да се сгромоляса. До голяма степен този факт обяснява подчертано песимистичния тон на художествените внушения. Комунистическият разказ за света, съгласно който човекът ще се пребори с всички тъмни страни в душата си и ще се появи новият човек, който по определение не може да постъпва зле, все повече и повече се сблъсква с реалността, в която

„Спи езерото“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Интересът, който предизвиква миниатюрата „Спи езерото“, е разбираем. Все пак в него основната тема на стихосбирката „Сън за щастие“ – стремежът да се постигне едно безметежно битие, щастие, изразяващо липсата на всяка тревога, е разработена малко по-различно. Изводът, че всяко движение, всяка промяна, всяко нарушаване на съня е невъзможно, води до две основни следствия. От една страна, е убеждението, внушавано от творбата, че естественото състояние на природата е покоят, хармонията, небитието. От

„Градушка“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Точно тази отвореност на посланието е дала възможност „Градушка“ да бъде тълкувана по най-различни начини, служейки на една или друга теза. Социалистическата критика искаше да ни убеди, че „Градушка“ е подчертано социална творба, наричайки нейния автор „поет богоборец“ (Иван Мешеков). В какво се състои социалният проблем в това произведение и коя точно обществена група е виновна, не става ясно, но щом е изобразено страданието на труженика, то не е трудно да се припише това страдание на несправедливо