„По жицата“ – Разказ за страданието, съпричастието и надеждата

В разказа „По жицата“ на преден план излиза проблемът за страданието, вложен в образа на Гунчо и неговото семейство, тръгнало из голямата равнина да търси изцеление. Този проблем е художествено обобщен във финалната реплика на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.

„По жицата“ – Разказ за страданието, състраданието и надеждата

„По жицата“ е разказ за споделената мъка, за съпричастието, за потребността на човека от разбиране и топлота. В тази вълнуваща творба Йордан Йовков разкрива своето убеждение, че бедите и страданията са част от човешкия живот, но те се понасят по-леко, когато са съпътствани от добротата, състраданието, вярата и надеждата.

Страданието, което търси спасение в надеждата - (Йордан Йовков - „По жицата")

Действително преживяното е в основата на Йовковото творчество. След като прочита във вестникарските хроники за появилата се в Казанлъшко бяла лястовица, писателят написва един от своите най-хубави разкази - „По жицата”. Човешката мъка, хуманизмът и състраданието са водещи мотиви в сюжетното действие на творбата.

Разказ за дългия и труден път към надеждата - (Йордан Йовков - „По жицата")

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина за човешката душа. Проникнал в тайните на битието, писателят разтваря пред читателя нови страници от познанието за човека. Творбите му ни въвеждат в един свят от неповторими образи и преживявания, доказващи силата на вярата, надеждата и любовта в човешките взаимоотношения.