Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали

Класическото определение на този вид народно умотворение е: „Пословицата представя кратък образен израз, извор на народната мъдрост, оформена в паралелна или противоположна синтактична форма".' В нея намира място вековният опит на нашите прадеди, чието подчертано критично отношение към действителността е пословично.

„Неволята“ е битова приказка, която засяга темите за труда и отношенията в семейството, за придобитите чрез правилно възпитание и мъдри напътствия способности на човека. Герои в приказката са двама братя, които изпълняват заръката на баща си да отидат без него за дърва в гората и ако срещнат трудност – да извикат Неволята.

Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нравствени ценности и спомените за някогашния живот, бит и стремеж за свобода.